fbpx
Превод и легализация на нотариален акт

Превод и легализация на нотариален акт

Нотариалният акт е документ, удостоверяващ и признаващ собственост на недвижимо имущество в рамките на Република България. Този тип документи носят още и наименованието – констативни актове. При случаи, в които може да се потвърди по един или друг начин, че лицето е правен собственик на жилището, но не е притежател на оригинала на документа, той е способен да изиска констативен такъв.  Такъв може да се издаде и при искането на дубликат на оригиналния нотариален акт.

Българското законодателство задължава притежателите на имоти да съхраняват оригиналите на документите за собственост, с цел доказване на своите права при появата на различни претенции.

В юридическата практика се наблюдават случаи на спор за земя, при които е нужно да се докаже постоянна и непрекъсната грижа за запазване на добър външен вид и състояние. Същите действия се повтарят и при желание за покупко-продажба, при която се изискват поне трима независими един от друг свидетели.

Той се издава по скица, налична в кадастъра. За изискване на такъв, е нужно да подадете попълнен образец в общинското управление, в което попада имотът.

При действия на покупно-продажба, дарение или друг вид промяна на собственост, сте длъжни да подадете молба за промяна на притежание на имуществото. Този тип актове нямат законово определен период за давност.

Особености при превода на нотариален акт.

При превода на нотариален акт трябва да се отделя особено внимание на детайлите. Това е специфичен документ, съдържащ много лични данни, имена, номера, изписани много сбито, изпълващи страницата изцяло (една страница обикновено излиза 2 стандартни страници по БДС – 1800 символа). При превода на нотариалните документи има специфична терминология, която следва да се спазва точно, за да се избегнат всякакви обърквания или подвеждания.

При превода на нотариален акт от ключово значение е правилния подбор на екипа преводачи/редактори. Те трябва да познават правната терминология и да имат опит при работа с нотариални документи. При превод на нотариален акт отделяме особено внимание на качеството, тъй като разбираме до какви неприятни последици може да доведе някоя на пръв поглед невинна грешка.Поради голямата вероятност от пропуски или грешки при прехвърляне на данните от оригинала в превода, опитът на редактора е от изключителна важност в случая.

Кой го издава: Правоспособен нотариус

признава от българските институции и се нуждае единствено от превод на български език и заверка на превода.

ЗА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ДЪРЖАВИ

Легализация на  Нотариален акт

В случай че документите, произхождащи от друга държава, не притежават или не могат да бъдат снабдени с Апостил, за да произведат действие на територията на Република България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата практика:

-изисква се документът да бъде заверен от Министерството на външните работи на издаващата държава;

-щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата  държава следва да бъде удостоверен/легализиран от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава.

Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава може да бъде удостоверен/легализиран и от намиращото се в Република България чуждестранно дипломатическо или консулско представителство на страната на произход на документа, но в този случай е необходима и последваща заверка от Министерството на външните работи на Република България /МВнР заверява чуждестранното дипломатическо представителство/.

Когато в издаващата държава няма българско посолство/консулство:

Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от посолството на Република България в столицата на трета държава, което е акредитирано и за тази държава. Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава може да бъде удостоверен/легализиран и от акредитираното за Република България дипломатическо или консулско представителство на страната на произход на документа, намиращо се в трета държава, но в този случай е необходима и последваща заверка от Министерството на външните работи на Република България /МВнР заверява чуждестранното дипломатическо представителство/.

Нотариална сделка с чужденец.

Има два варианта: да се търси нотариус, който владее свободно съответния чужд език, или да се извика независим преводач при сключването на сделката. Трябва ли да казваме, че първият вариант е практически неосъществим? Нотариус, който знае перфектно чужд език, не се открива лесно. Но дори и да се намери такъв, едва ли ще иска да поеме отговорността за превод.

Важно! Документът трябва да е снабден с оригинална заверка от нотариус /не фотокопие/.

До тук трябва да направите всичко сами. От тук нататък можем да Ви помогнем ние.

Донесете оригиналния документ (не фотокопие) или ни го изпратете по куриер, заедно с една попълнена поръчка.

 Какво ще получите обратно?

Своя документ, скачен с професионален превод на съответния език. И всичко това напълно съобразено със законите на страната, за която е предназначен документът. Ще има всички необходими заверки и, ако съответната държава го изисква, апостил.

Няма да са Ви необходими никакви допълнителни печати и заверки!

Нотариален акт може да се легализира по два начина – оригинал или нотариално заверен препис /т. нар. нотариално заверено копие/.

Печат Апостил се полага от Министерство на правосъдието, след което документа се изпраща в Министерство на външните работи за заверка на подписа на преводача.

За по-подробна информация, за срокове и такси можете да се свържете с нас!

Легализация на Нотариален акт   издаден в чужбина .

За да бъдат валидни в България и да могат да послужат пред българските институции, издадените от друга държава документи на български граждани следва да бъдат допълнително оформени по определен начин, който зависи от това, дали съответната държава е страна по Хагската конвенция, дали между нея и Република България има влязъл в сила и все още действа Договор за правна помощ или тази държава не попада в нито една от първите две групи държави.

Заверка на превода

Преводът на документа трябва да бъде заверен от сектор „Легализации и заверки” в Дирекция „ Административно обслужване на български и чужди граждани (АОБЧГ) на Министерството на външните работи на Република България.

Същият режим се прилага и спрямо българските документи, предназначени да произведат действие на територията на някоя от посочените държави – страни по конвенцията.

За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документите от легализация с апостил, издадените от чуждата държава документи следва да носят  щемпел на оторизираното в договора ведомство. Така издаденият документ се

Що се отнася до преводача, то степента на това колко ще бъде въвлечен в процеса зависи от вида на сделката, която ще се сключва. Ако например трябва да се удостовери сделка за покупко-продажба на апартамент, то ще трябва предварително да се преведе съответният договор, за да се запознае чужденецът с всичко, включително и с несъществените на пръв поглед детайли. Ако трябва да се завери пълномощно при нотариус, по-скоро ще е достатъчно да се направи устен превод.

Оформянето на сделката с не говорещ на български чужденец си има своите нюанси. Фактът, че нотариалното действие е извършено в присъствието на преводач, се отбелязва от нотариуса писмено. Преводачът, заедно с участниците в сделката, подписва документите. При това той поема отговорност не само за превода, но и да пази нотариална тайна. Той няма право да разгласява съдържанието на текстовете на преведените от него документи и съдържанието на беседите при нотариуса.

От преводача, не на последно място, зависи надеждността на сключената с чужденеца сделка. Ако Ви трябва качествен превод, може да се обърнете към САСИТ.БГ.

Офиси

Изпратете Файл

[contact-form-7 404 "Not Found"]