Превод и Легализация на Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки
За признаването на Удостоверение за родствени връзки пред чужди власти, задължително условие е документът да бъде преведен и легализиран.
Изисквания към документа: За легализацията на Удостоверение за родствени връзки издаден в България е необходим оригинал с правоъгълен печат, удостоверяващ подписите и печатите, положени върху документа, издаден от общината, издала оригинала.
Документът трябва да бъде преведен от заклет преводач на съответния език на бланка на лицензираната агенция със съответните подписи на заклет преводач и печатите на агенцията – официален превод.
ВАЖНО – считано от 01.01.2019 г. удостоверяването с „апостил” на документи, издавани от кметовете и общинските администрации се извършва от областните администрации в Република България.
За да бъдат валидни в България и да могат да послужат пред българските институции, издадените от друга държава документи на български граждани следва да бъдат допълнително оформени по определен начин, който зависи от това, дали съответната държава е страна по Хагската конвенция, дали между нея и Република България има влязъл в сила и все още действа Договор за правна помощ или тази държава не попада в нито една от първите две групи държави.
Изискване за АПОСТИЛ
Всички издадени от властите в чуждата държава, страна по Хагската конвенция, следва да бъдат оформени с удостоверение АПОСТИЛ (APOSTILLE) поставен от нейното Министерство на външните работи.
Превод на български език
Документите (Удостоверение за родствени връзки), оформени с Апостил, трябва да бъдат преведени на български език по един от двата посочени по-долу начини:
1/ от консулски или дипломатически служител в държавата по произход на документа;
2/ от оторизирана от Министерството на външните работи на Република България Агенция за преводи
Заверка на превода
Преводът на документа (Удостоверение за родствени връзки) трябва да бъде заверен от сектор „Легализации и заверки” в Дирекция „ Административно обслужване на български и чужди граждани (АОБЧГ) на Министерството на външните работи на Република България.
Същият режим се прилага и спрямо българските документи, предназначени да произведат действие на територията на някоя от посочените държави – страни по конвенцията.